Образователните ни институции препоръчват Монтесори педагогиката

Източник: segabg.com

Стените на стаята са оцветени в приятно жълто, а цветът не е случайно избран. Жълтото успокоява, внася още светлина и топлина на това различно място, което трябва да възпитава в любопитство, доброта и сговорчивост. Да се доверява на откривателските способности на децата и да ги насърчава сами да наблюдават света.

Тоя ден в групата децата са десетина, на различна възраст са, между три- и шестгодишни, а това, което най-напред стъписва традиционните ни представи за учебни занимания, е, че всеки прави каквото си иска. И където поиска. Повечето от масичките са празни, подът е по-удобното място за работа. Небрежно излегнат, можеш да надвесиш нос над шарените кубчета, а до теб да подвива крака педагогът. Учителите са до децата, но не ги наставляват, не им дават готови решения. Впускат се да помагат само ако детето поиска. Петгодишната Джули рисува с пастели, четиригодишната Вяра реди фигурки върху магнити. Ян пък ниже букви върху цветна дъска... Приятелче до него изучава геометричните форми. А едно от най-малките момиченца в групата простира дрешките на куклите си върху миниатюрен сушилник. Истински безпорядък и свободия за ужас на най-закостенелите привърженици на традиционната педагогика.

"Помогни ми да се справя сам!" Това е основният принцип на иновативния метод, който печели все повече привърженици в цял свят заради свободата в ученето и придобиването на навици на базата на собствен опит. И за това, че зачита уникалността на всяко човешко същество.

А "Къщата на децата", в която се намираме, е една от първите Монтесори детски градини, появила се у нас преди девет години, след като социалистическият режим обрича на дълга забрава метода, според който всяко дете е умно и способно по свой начин. А уважението и зачитането на всичко живо са особено важни за възпитанието му.

Всичко наоколо е в мини размери - шкафчета, масички, столчета, рафтовете, върху които са наредени различни фигурки - истинска съкровищница от Монтесори материали. "Средата тук е така подредена, че всяко дете може да работи със собствено темпо и възможности, без да има нужда да догонва останалите. Ние не сравняваме децата, не ги поставяме в рамки. Водещото в системата е любовта и уважението към всичко и всички", казва Олег, един от четиримата педагози в групата. И в унисон с тези принципи, тук няма нито наказания, нито награди, нито похвали.

"Монтесори казва, че ако има една зала, пълна с деца, и учителят излезе, залата трябва да продължи да функционира така, сякаш нищо не се е случило. Децата не би трябвало да забележат отсъствието на педагога. Когато има проблем, ние разговаряме с детето и се опитваме да стигнем до причините. Решаваме заедно с него как да преодолеем проблема. Родителите също са въвлечени в ситуацията. Заедно стигаме до решението. Те често влизат в детските групи, разказват любопитни неща, готвят, правят заедно с децата сурвачки, мартенички... Но и те самите имат нужда от подготовка. Затова посещават редовно училището за родители, което организираме", разказва англичанката Кейти на прекрасен български. Кейти е в България само от две години и три месеца. Любовен емигрант съм, смее се тя. Казва, че е тръгнала да учи езика ни точно като Монтесори дете - от околната среда, от децата, с които всеки ден е заобиколена, без усилия и залягане над учебници. А тая детска градина е второто й семейство. Без нея не би могла да се адаптирала толкова бързо в различната за нея среда.



-------------------

Посланията на Мария Монтесори следват детския избор

Д-р Мария Монтесори (1870-1952) е първата жена в Италия с медицинско образование. Като педиатър в психиатричната клиника към Римския университет тя посвещава знанията и енергията си на умствено увредени деца. Въз основа на натрупания си опит разработва педагогически метод за работа както с деца, които изпитват затруднения и имат нужда от допълнителна подкрепа, така и за надарени. След 1909 г. започва да събира в книги научните си наблюдения, а нейният революционен възпитателен метод завладява бързо света. Той изповядва ново отношение към личността на детето и се основава главно на развиване на усещанията. "И така ние открихме, че образованието не е нещо, което прави учителят, а това е природен процес, който се развива спонтанно в човешкото същество. Не се придобива чрез слушане на думи, а посредством преживяванията на детето в неговата среда. Задачата на учителя е не да говори, а да подготви и приготви поредица от мотивиращи детето дейности, свързани с културата, в специална среда, създадена за децата", казва Мария Монтесори. Нейният подход към детето е обявен за един от най-добрите в света.

Методът "Монтесори" е приет радушно и у нас. През 1933 г. привържениците му създават в София Българско дружество "Монтесори", секция от Международното дружество "Монтесори", разказва доц. д-р Тинка Иванова в своя публикация. Първото му приложение е с бавно развиващи се деца. През 1934 г. у нас е открит частен двегодишен курс за подготовка на учителки в детските градини. Още тогава става ясно, че този метод работи блестящо и при здрави деца. През 30-те години идеите на европейското Монтесори образование у нас се разпространяват и в детските градини към италианските гимназии в София и Бургас, а един от първите им възпитаници е Апостол Карамитев. След 1944 г. политическите промени в България обричат на забрава миролюбивото възпитание, нарочено за буржоазно. Едва след 1989 г. то отново привлича вниманието на педагозите в частните детски градини и детски центрове. Днес методът вече се прилага и в общински детски градини - от тази година например в Пловдив има пет групи. В света по тази методика работят над 20 хил. учебни заведения.



Каре:

Интервю



Човеколюбивата среда тушира агресията в училищата



Барбара Айзъкс е академичен директор на Международния Монтесори обучителен център във Великобритания. Тези дни тя посети България във връзка с премиерата на книгата на Тим Селдин на издателство "Книгомания".

"Как да отгледате удивителното дете. Методът "Монтесори"

- Г-жо Айзъкс, методът "Монтесори" е на повече от 100 г. Какво го прави актуален и днес? Децата на XXI век не са като тези от миналото столетие.

- Методът се вглежда първо в детето, точно заради това е непреходен. Ние наблюдаваме как децата откликват на околната среда и я променяме, ако преценим, че е необходимо, за да отговорим на потребностите им. Иначе начинът, по който децата учат и опознават света, е същият като преди 100 години. Детето възприема околната среда със сетивата си още от момента на раждането си. То опознава света чрез тактилните си сетива, чрез обонянието, вкуса си. Така разпознава чрез мирис майка си, чрез усещането за нейното докосване... То опознава културата на страната, в която живее, чрез песните, приказките, езика... Методът се опира изцяло на житейския опит, който детето трупа.

- Какво всъщност се случва с детето, което е в центъра на Монтесори педагогиката?

- Този стил на обучение му позволява да развие своята свобода чрез отговорността. Ние вярваме, че децата трябва да имат свобода за действие от момента на своето раждане. Много родители и педагози трудно приемат това. Но децата, обучавани по този метод, се чувстват ценени и уважавани, самите те отвръщат със същото в друга среда и могат да са полезни на обществото, в което живеят.

- Психолозите препоръчват децата да стоят колкото е възможно по-далеч от екрана на компютъра. Как гледа на новите технологии системата "Монтесори"?

- Децата имат естествено вродена способност за разбиране на новите технологии. За Монтесори технологиите са неделима част от нашия живот. Те са инструмент, който трябва да използваме с мярка. Децата могат да извлекат полза от тях, когато им се предоставят за кратки интервали от време. Екранът на компютъра не е нещо добро за новороденото или за малкото дете, което току-що прохожда. Но пък чрез него бихме могли да привлечем вниманието на детето към животните от различни части на света, като му покажем как изглеждат жирафът, носорогът... Каква е естествената им среда на живот... В този случай е много по-добре да се използва компютърно изображение, отколкото да запознаваме детето с животното чрез пластмасова играчка или като го заведем в зоологическата градина. Технологиите трябва да подкрепят ученето на детето, когато то има интерес към дадено нещо.

- В българските училища агресията става все по-настойчива и обезпокоителна. Доколко методът "Монтесори" може да тушира агресията?

- Навсякъде в Европа учителите забелязват, че нещо в педагогическите прийоми не е наред. Затова много хора започват да търсят нови и нови обучителни подходи. Да, децата стават все по-агресивни, защото усещат, че за техните родители мобилният телефон е по-важен от тях самите. Затова Монтесори педагогиката изисква и работа с родителите. Те трябва да се вслушват повече в потребностите на своите деца. Достатъчно е да им отделят поне половин час на ден внимание, но качествено. Да четат книжки на децата, да се разхождат с тях, да разговарят... Нека само се замислят колко време на ден прекарват във "Фейсбук" и да си дадат сметка, че биха могли да посветят същото време на своите деца. Агресията, разбира се, може да се тушира и чрез отношението на педагозите към детето. В детската къща Монтесори, която посетихме като част от процеса по акредитацията им, не видяхме никаква агресия. Децата са много дружелюбни и мили помежду си. Ние пък с моя колега си казахме, че бихме искали да виждаме и в Англия повече такива взаимоотношения. Защото темпото на живот там е доста по-забързано, отколкото в България.

- Дидактическите материали, които използва Монтесори педагогиката, обаче не са евтини. Това прави методиката скъпа за въвеждане в държавните и общинските детски градини и училища. Как е решен този проблем в другите държави?

- Ако учителите разбират принципите, по които детето възприема и учи, то те самите биха могли да разработват различни материали, без да е необходимо да се заплащат огромни суми. Т.нар. златни мъниста например се използват за научаване на десетичната бройна система. Аз обаче съм виждала как учителите в Южна Америка си приготвят същите материали с бобчета. За научаване на цифрите пък учителите си правят собствени материали с шкурка. А някои държавни училища в Англия, в които аз преподавам, разполагат с един материал, който се споделя от три класа. Учителките след това разработват подобен материал, за да могат децата да се упражняват. Много по-важно в случая е учителите да разбират принципите на Монтесори, да уважават потребността на детето да работи със своя собствена бързина. Това прави Монтесори - Монтесори, а не дидактическите материали. Така дори на един отдалечен остров би трябвало да може да се направи Монтесори класна стая, като се използват само естествени материали.

- Какъв процент от институциите за деца в Англия са внедрили метода и за какви общности този стил на обучение е най-подходящ?

- Доста малък, около 10%. В Англия методът се избира най-вече от центрове за подкрепа на личностното развитие. Там, където има много мигранти, много етнически малцинства, общности в неравностойно положение. В Манчестър например по Монтесори педагогиката се работи в общности от ромски деца. Често се прилага и в общности от хора, пристрастени към наркотиците, използва се там, където липсва семейна хармония.

- Монтесори педагогиката безспорно има и критици. Кои са най-често атакуваните й страни?

- За съжаление има доста неразбиране и погрешни схващания на метода. Някои хора смятат, че в него всичко е строго фиксирано, други пък че методът дава на децата прекалено много свобода и самостоятелност. Те биха искали децата да са изпълнителни и послушни... Според трети пък ограничава творческата им свобода. Като организация, която обучава учители, през последните 30 години ние полагаме огромни усилия, за да подготвим така преподавателите, че те да дават възможност на децата сами да изследват света и да творят. В детската градина, която посетихме в София, се натъкнахме на много доказателства, че децата имат свобода да са креативни, да мислят самостоятелно. Да са възпитани, отговорни спрямо себе си и останалите. Те уважават всичко живо - хората, животните. Тези качества виждам във всички деца, преминали през моята детска градина за 15 години. Те са вече около 500, деца на една малка общност от 8 хил. души.